Книга Втора
Ден Петдесет и Втори
През ІІ хилядолетие пр.Р.Хр. едно нашествие довело Хипербореите Касити до Асирия. Те произхождали от Кавказ и носели един Венерин Камък, заедно със стяга на лъвоглавия орел. Орелът с глава на лъв и разперени крила сграбчвал с ноктите си два овена, които били символа на Бога Енлил – Йехова-Сатана, почитан в Месопотамия от всички племена, сред които пастирите хамити или хабири, които щели да отидат с Авраам в Палестина и Египет. Същият този стяг щял да бъде носен сетне, хиляди години по-късно, от други „варварски” народи, също произлизащи от Кавказ, този път от германска Раса, но в ноктите на орела вече не се намирали два овена, а агнето – символ на онзи Бог на пастирите, който се опитвал да узурпира хилядолетния хиперборейски образ на Кристос Луцифер.
Каситите идвали, следвайки повелите на своя Бог-Стрелец Кус, който бил сключил договор с техните Посветени с цел въпросният народ да участвува в Същностната Война. В град Борсипа на север от Ниневия Цар Нимрод накарал да построят една огромна Кула върху един вихър от телурична енергия, използувайки числовата техника на Зикуратите [1]. Ето каква била целта: „да се нападне Обителта на Безсмъртните Демони”, т.е. Чанг Шамбала. Тази цел, която днес може да изглежда като плод на една необуздана фантазия, все пак е съвършено възможна, и доказателството за това е успехът, постигнат от Нимрод, когато неговият Елит от воини-стрелци уцелил и повалил неколцина от „Безсмъртните Демони”.
В Древността, когато влиянието на Кали Юга не било толкова значимо и у някои Атлантски потомци все още се съхранявали спомените за Хиперборейската Мъдрост и за войната срещу Демиурга, работата по основаването на села и градове изисквала участието на особено надарени Посветени. Същото се отнася и за издигането на идоли или сакрални изображения, чието предназначение, което не било просто поклонението, днес е забравено. Най-важният елемент, който се вземал предвид при такива основавания, бил разположението на потоците на телуричната енергия. На второ място фигурирали астрологическите координати, на които обаче слепотата на хората е склонна да отдава преимущество през някои Епохи. Могъществото или оцеляването на някой град зависят именно от правилното географско разположение, в което той се издига, и ако градове като например Рим или Иерусалим са просъществували хилядолетия, това е защото те са били разположени върху големи силови центрове. От хиляди години натоварените с определянето на точното място за разполагане на един град били т.нар. каинити – Посветени жреци, които познавали Магията на Пролятата Кръв. Тези сакрални убийци, които били радиестезисти, т.е. „чувствителни” към силите на Земята, след като намирали един удобен вихър, правели човешко жертвоприношение, предназначено да „поляризира” телуричната енергия и да се получи един феномен на „резонанс” с Кръвта на Расата, така че мястото да се превърне в „приятел” на неговите обитатели и „враг” на бъдещите нашественици. От тези ритуални убийства с цел основаване ще припомним например за Ромул, който, за да осигури ненакърнимостта на стените на Рим, трябвало да екзекутира своя близнак Рем, и пр.
Ще отворя една кратка скоба, за да направя справка с Хиперборейската Мъдрост относно някои правила, които трябва да се имат предвид, за да се изтълкува правилно военното действие, предприето от Цар Нимрод.
Може да се счита с пълно право, че силата на един народ да се освободи от сатанинското иго на Синархията зависи пряко от езотерично-хиперборейското състояние на неговите Посветени. Ако има пробудени човеци, достатъчно способни да локализират потоците и вихрите на телуричната енергия, и ако те не презират борбата, която неизбежно идва съчетана с това „заемане на позиция”, тогава Расата върви по пътя на мутацията и се е превърнала в един хиперборейски „затворен кръг”. По причина на кръвната чистота винаги народите, наричани „варварски”, са онези, които се намират най-близо до тези хиперборейски практики; но същите тези народи, в степента, в която се цивилизоват – или синархизират – губят сила и тогава се намалява тяхната възможност за мутация. Хиперборейската расова чистота на един народ се оценява по способността на неговите хора да пробуждат Кръвния Спомен. Хиперборейската расова сила на един народ е неговата способност за противопоставяне на илюзорната реалност на материалния свят. Това означава да се вземе активно участие в Същностната Война и поради това предполага някаква хиперборейска стратегическа концепция. Способността се оценява тогава по яснотата на стратегическите цели и задачи, които хората са способни да формулират, и по действителните ходове, които се предприемат в тази посока. Резултатът на действието никога не се оценява по някакъв материален модел; нещо повече: действието никога не се оценява изобщо. За Хиперборейската Мъдрост важното е Стратегията; т.е.: яснотата на целите и задачите и формата за тяхното постигане, ще рече – силата. Във всеки случай действието се оценява само по себе си, независимо от „резултатите”. „Успехът” или „провалът” на едно действие нямат смисъл в Хиперборейската Стратегия, тъй като тези думи отпращат към понятия, изработени, изхождайки от едно неправилно възприемане на света – от Майа, Илюзията. Това може да се илюстрира от една древна хиперборейска поговорка, която гласи: „за Мъдрите Воини всяка война, изгубена на Земята, е една война, спечелена в други Небеса”.
Връщайки се към хиперборейското понятие за расова сила, мога да кажа, че като цяло един силен народ е този, който, след като е идентифицирал Врага, преминава към военно действие в рамките на една „Хиперборейска Стратегия”. И в частност, че един народ с голяма сила е онзи, който е способен да прекоси прага и да пренесе театъра на военните действие в плоскостта на Безсмъртните.
Съществуват много начини да се прекоси прага. Спящите човеци – „Посветените” в синархичния сатанизъм например – го правят по време на своята „Ритуална Смърт”, просвайки се унизително пред зловещите „Пазители на Прага”, неправилно наричани понякога „Наблюдатели”, Бдители” или „Егрегори”. След като демонстрират своята „еволюция” посредством клетви, договори и съюзи, те получават „просветлението”, т.е. изгубват всякакъв контакт с Източника и претърпяват окончателното оковаване към Универсалния План на Демиурга Йехова-Сатана. Тогава те могат да прекосят Прага и „да участвуват” в хиляди церемонии или различни вещерски сборища съобразно сектата или религията, която ги е „посветила” и които имат изненадващата особеност да се случват единствено в съзнанието на адепта, тъй като става на дума за една жалка илюзия. „Безсмъртните” от Чанг Шамбала никога не ще позволят на никого да участвува в техните събори, освен ако не е, за да го унищожат, въпреки това не са малко глупците, които вярват, че познават sancta sanctorum [2] на Бялото Братство и неговия „Планетарен Наставник” – Царя на Света.
Но има и друг начин „да се прекоси Прага”, който не изисква унижения, нито обещания, и който не предполага пълното кръвно объркване на човека, както в случая на синархичното посвещение. Това е онзи, който се състои в това, човек да се изправи гордо, с оръжие в ръка, пред Пазителите на Прага... и да ги унищожи.
Ще се рече тогава: но къде се намира Прагът? Не става ли на дума за един „инициатически” символ? Не е така. Синархичната Стратегия се основава на объркването, т.е. превръщането в мъгляво на това, което би трябвало да бъде ясно. И една много употребявана тактика е да се придава нереален, символичен смисъл на това, което се иска да се прикрие, а от друга страна да се величае като реално и конкретно онова, което се иска „да бъде разкрито”. Така една реалност като съществуването на „индуцирани” или „дименсиални портали” е разглеждана от здравомислещите хора като фантазия, а утопии като например комунизма, социализма, ООН или Световното Правителство са поддържани фанатично като реални възможности.
Прагът, т.е. входът към плоскостта, в която обитават Безсмъртните Демони, може да бъде фиксиран и отворен, ако се владее една подходяща техника. Хиперборейската Мъдрост учи как да се отварят „индуцирани портали” за тяхната употреба в нападателните тактики по седем различни начина. Един такъв е с използуването на литическата технология. Друг е Врунически. Трети използува телуричните енергии. Четвърти е фонетичен, и пр. Но всички те се основават на изкривяването на пространството, на пресичането на плоскостите и на владеенето на времето.
След като Портата бъде отворена по която и да било система, трябва да се пристъпи с енергия и решителност към причиняването на максимален възможен брой загуби на Врага. Тази възможност може да предизвика изненада, но истината е, че „Безсмъртните Демони” от Чанг Шамбала могат да умират. Тези „Безсмъртни”, „Учители на Мъдростта”, Гурувци, Голени, Мъдреци от Сион, Men in Black [3], и пр., са неизбежно свързани с Демиурга. Те са Безсмъртни докато трае материалното „Творение”, т.е. докато Демиургът поддържа своята воля положена в проявлението. Тяхното съществуване е участта на животинския човек. Но е уместно да се има предвид, че на „Белия Остров” на Чанг Шамбала, заедно с Безсмъртните Демони” съществуват също в една по-горна йерархия Двестата Хиперборейци, дошли от Венера, които са причинили колективната мутация на Земята и са оковали Вечните Духове в животните-човеци, които бил създал Демиургът. Двестата Хиперборейци са Боговете-Предатели на Атлантида и Господарите на Пламъка от Лемурия. Те са действително Безсмъртни, но тъй като са приели физическо тяло с цел да се съвокупяват с човешката Раса, изпълнявайки своите абсурдни роли на Ману, те могат да бъдат развъплътени насилствено – действие, което освен да разстройва техните планове, има способността да разрушава генетичната матрица на т.нар. коренни Раси.
Възможно е, следователно, да се убиват Безсмъртните, които са такива само ако не се упражни насилие срещу Тях, тъй като обитават една гънка на пространството, в която времето тече по различен начин, така че техните тела се поддържат физиологично стабилни в една „определена възраст”. С това страховито твърдение ще затворя тук теоретичната скоба, която отворих по-горе. Сега вече, въз основа на изложеното, сте в състояние да интерпретирате подвига на Хиперборейския Цар Нимрод. Например, сега може да се окачествят Каситите като една голяма расова сила по това, че те са пренесли, в съгласие с предходното определение, театъра на военните действия в Бърлогата на Безсмъртните Демони. Ще продължа, прочее, с разказа.
Ще повторя казаното в началото. Каситите били сключили договор със своя Бог-Стрелец Кус, за да участвуват в Същностната Борба. Те били страховити воини, напълно способни да се изправят срещу зверове, хора или Демони.
Години наред те странствували, докато каинитските Посветени определили, че най-могъщата „Огнена Змия” – т.е.: вихър от телурична енергия – се намирала в пределите на града Борсипа, който вече съществувал и бил обитаван от едно племе на хабирски пастири. Това не представлявало никаква трудност за един народ, решен да се сражава с пъклените Демони. За кратко време Каситите овладяли мястото и техните каинитски Посветени извършвали Ритуалите, необходими за „успокояването” на Огнената Змия.
Веднага след това те приложили на практика една адекватна Стратегия за предстоящата атака. От нея трябва да изтъкнем две задачи, които демонстрират способността на каинитските Посветени. Първата се състояла в обучаването на един Елит, способен да се съпротивлява на могъщата магия, която щели да използуват „Демоните”, когато бъдела отворена „Портата на Преизподнята”. Този хиперборейски Елит, далечен предшественик на SS, имал свещената мисия да изтреби Демоните – изумителен подвиг, в който най-вероятно щели да изгубят живота или разсъдъка си.
Другата задача била навярно по-простата за изпълнение, но която изисквала по-голямо умение във владеенето на Хиперборейската Мъдрост: да бъде построена „магическата Кула”, която, благодарение на хармонията на точните си размери, форма и функционалност, да канализира телуричната енергия, разпръсквайки я около „Окото на Спиралата” на енергията. В архитектурата на Храмовете най-важното от гледна точка на „ритуалната функционалност” е планът на основата, неговият символ. Най-употребяваните са: кръглата основа, кръстът или осмоъгълникът, макар че също така са били строени храмове с правоъгълна, петоъгълна, шестоъгълна и пр. основи. Но в хиперборейската военна архитектура обикновено се строят здания, подобни на крепости, чийто план на основата почти винаги е един „лабиринт”. Такава фигура трябва да се използува поради техническите изисквания за канализацията на телуричните енергии и мога да добавя, че приложението на „техниката на лабиринтите” е още един от седемте начина за отваряне на индуцирани портали. Разбира се, не ще спра да повтарям, че резултатите на тези хиперборейски техники не са автоматични, т.е. те включват в своята функционалност участието на обучени човеци.
Военният план на Нимрод се състоял, следователно, от три хода: 1во.) да се отвори порталът към плоскостта на Чанг Шамбала; 2ро.) да се достигне до прословутия Праг на синархичното посвещение; 3то.) да се атакува, атакува, атакува...
За допълнение към тази колосална Стратегия се разчитали редица логистични детайли, като например избора на оръжията или възможността за използуването на прастарите „магически брони” от Атлантида. По отношение на оръжията каинитските Посветени решили, че воините ще използуват стрели, направени по една древна формула: перата били от ибис; дръжките – от кавказка акация; и острията – от камък – щели да бъдат малки съвършено конични сталактити, събрани от едни дълбоки и тайнствени пещери, които една шаманска традиция твърдяла, че се свръзват с Хиперборейското Царство на Агарта.
Що се отнася до „магическите брони”, лесно е да си представим днес, в светлината на модерната електронна технология, какво би представлявало едно „електростатично поле, утаяващо материята”, обгръщащо цялото тяло. Но тази „електронна броня”, наричана магическа през Епохата на Нимрод, била обикновена защита в дните на Атлантида, допреди някакви си 12.000 години. Каинитските Посветени успяли да надарят само за няколко часа с такова защитно поле Цар Нимрод и неговия Генерал Нинурта, тъй като никой друг от народа не разполагал с необходимите условия за кръвна чистота, нужни за прилагането на прастарата техника. Само двама воини, докато Атлантида разполагала с цели армии, които използували „металната обвивка”! Тази техника претърпяла една дълга деградация, докато изчезнала напълно поради кръвното объркване. В началото, когато Боговете дошли на Земята преди милиони години, те обвивали физическото си тяло с една „огнена броня”. Сетне, в далечната Лемурия, Посветените, Царете и воините материализирали минерални брони, поради което се наричали „Каменни Човеци”. И накрая, в разцвета на Атлантска Кали Юга Боговете-Предатели материализирали около своето тяло брони от метал, които ги защитавали от удари на меч или копие по подобие на нашите средновековни ризници. Атлантската броня от материализиран метал е, от друга страна, източникът на еврейската легенда, според която Нимрод притежавал „одеждите”, които Адам и Ева били носели в Рая. Той ги бил придобил от Хам, един от синовете на Ной, а по-късно, след като се сражавал с Исав – един друг голям ловец – ги бил изгубил. Тези легенди се намират в талмудическите Мидраши „Сефер Хайашар” (ХІІ в.) и „Пирке де-Рабби Елиезер” (90 – 130 г. от Р.Хр.), а също така във Вавилонския Талмуд (500 г. от Р.Хр.), и др.
Пазителите на Прага също разполагали с брони и мощни оръжия, сред които например „лъча Ом” – едно атлантско оръжие, с което сладникавите „Учители на Мъдростта” от Чанг Шамбала обикновено дезинтегрират учениците, които се оказват непокорни.
Така въораженият изглеждал като страховит враг, но това е една чиста привидност, само материално могъщество. Воините на Нимрод носели хиперборейския Знак на Хк – Руната на Огъня, срещу която никой „Безсмъртен Демон” не може да се изправи. А още по-малко Двестата Хиперборейци-Предатели. Този Знак представлява за Тях истината – неизбежното припомняне на изоставения Божествен Източник. И също като Горгоната, за Тях се оказва невъзможно да го гледат, без да се излагат на сериозен риск.
Когато Кулата била готова, в малката кула на върха била поставена една метална колона от желязо, мед, сребро и злато, увенчана с един гигантски Изумруд. Въпросният камък бил предаден на Каситите от Бога Кус, когато Той ги въвел в борбата с Демиурга Енлил – Йехова-Сатана, – чиято обител се намирала във Вавилония. И както разказвали шепнешком Посветените, Свещеният Камък бил донесен от Венера от Боговете, които съпровождали Кус, когато Те дошли на Земята преди човекът да е съществувал. В течение на многото десетилетия, които отнел преходът на „варварите” от склона на върха Елбрус в Кавказ, притежаването на този „Дар от Небето” бил стимулът, който им позволявал да се изправят срещу всевъзможните несгоди. Той бил Центърът, около който се формирала Расата; той бил Оракулът, който позволявал да се чуе Гласът на Бога и той бил Tabula regia [4], в която можели да се прочетат Имената на Царете. Той бил също така Изначалният Знак, пред който Демоните отстъпвали ужасени и срещу който никоя пъклена сила нямала мощ. Посредством него щяла да се отвори в Небето Портата на Ада и щяла да се започне непримиримата битка срещу служителите на Онзи, който бил оковал Вечния Дух към Материята. Мнозина народи са били наричани „варвари” от други, по-„цивилизовани” народи, намеквайки за тяхното „дивачество” и „несъзнателност”. Но е необходимо да бъдеш „варварин”, за да сключиш договор с Боговете и да вземеш участие в Същностната Война. Единствено гаранцията на кръвната чистота на едни „варвари”, дръзки и неподатливи на сатанинските клопки, може да накара Боговете да решат да поставят в света краеъгълния камък на една Свещена Раса. С други думи, „клопките”, изкушенията на Материята, са поставени навсякъде и затова е необходимо да бъдеш „варварин” или „фанатик”, но също така наивен „като дете” или като Парсифал – чистия безумец от артурианската легенда.
Когато завършила постройката на Зикурата, били изпратени вестители до останалите Каситски градове и села, тъй като тяхното Царство включвало Ниневия и други по-малки градове, също както и множество северни станове, които се простирали до езерото Ван и дори достигали склоновете на Арарат. Хиляди Посланици били дошли в Борсипа, за да видят Кулата на Нимрод и да отдадат почит на Ищар – Богинята на Венера, и на Кус – техния расов Бог, съпруг на Ищар. Също тъй дошли от Юг, от Вавилония, която били наскоро завладяли, един малък брой от техните братовчеди Хети, с които Каситите тръгнали заедно преди много десетилетия от Кавказ.
Всичко било приготвено за лятното слънцестоене – деня, в който Чанг Шамбала е „най-близо” до нашия физически план. В този ден народът на Борсипа се събрал заедно пред големия Зикурат и един контраст от емоции се отгатвал по всички лица. Нашествениците Касити – ловци и земеделци, т.е. каинити – показвали открито своята дива радост от завършването на едно начинание, което им било отнело няколко поколения. Древната арийска поговорка гласи: „яростта на воина е свещена, когато каузата му е справедлива”. Но ако тази жажда за справедливост го води до конфронтацията с един хилядократно по-силен Враг, тогава по необходимост трябва да се случи едно чудо – една мутация на човешката природа, която го отвежда отвъд материалните предели, отвъд Кармата и Вечното Завръщане. Леонид в Термопилите вече не е човек. Той ще бъде един Херой, един Титан, един Бог, но никога един обикновен човек. Затова народът на Нимрод в своята свещена ярост предчувствувал близката колективна мутация; чувствувал се извисен и виждал да се разтваря измамната реалност на Демиурга Енлил. Те кипяли от доблест и така пречиствали драстично своята кръв. И тази Чиста Кръв, кипяща от ярост и доблест, като тупти в слепоочията, носи Спомена за Източника и извиква преминаването на изначалните образи пред вътрешния поглед. С една дума – извлича от мизерната реалност на света и пренася в истинската духовна същност на човека. При тези магични обстоятелства не е странно, че цял един народ спечелва безсмъртието на Валхала.
Контрастирайки с въпросната воинска еуфория едно ужасно безпокойство се забелязвало, изписано по лицата на многобройни граждани. Това били онези, които съставлявали първоначалното хабирско население на Борсипа – пастири и търговци, които открай време почитали Демиурга Енлил.
Според тяхните традиции Йехова-Сатана бил предпочел пастиря Авел и презрял земеделеца Каин, което е разбираемо, като се има предвид, че „пастир е службата на животинския човек”, син на Йехова, както учи Хиперборейската Мъдрост. По тези причини те изпитвали една дълбока омраза към Цар Нимрод и каинитските Посветени. Една омраза, каквато могат да чувствуват само страхливите – онези, които, подобни във всичко на овните и овцете, които пасят, се самоназовават „пастири”. Тази омраза към воина е която, маскирана лицемерно, възхвалява „добродетелите” на сантиментализма, милосърдието, братството, равенството и прочее лъжи, които са познати много добре поради претърпяването им в тази цивилизация на пастири, в която ни е потопило юдеохристиянството на Синархията. И тази омраза, която имам предвид, възниква и се подхранва от един извор, наричан страх.
Страх и Доблест: ето двете противоположности. Вече се видя трансмутиращата сила на доблестта, чийто израз е Яростта на Воина. Страхът – напротив – се изразява в малодушната и изтънчена омраза, която след множество дестилации поражда завистта, яда, злословието и всевъзможни потайни чувства. Страхът, прочее, е една отрова за чистотата на кръвта, така както доблестта е една противоотрова. Възхвалата на доблестта възвисява и трансмутира; разлага реалността. Разпалването на страха от друга страна потапя в материята и увеличава оковаването към илюзорните форми. Затова хабирските пастири от Борсипа мърморели между зъби молитвите към Енлил, докато, като хипнотизирани от ужас, съзерцавали каинитската церемония.
В първия час на утрото, когато Шамаш – Слънцето – току-що се бил събудил, тъпаните и флейтите вече наелектризирали въздуха със своя монотонен и напевен ритъм. На различните тераси на Кулата Посветените жени танцували обезумяло, докато повтаряли непрекъснато „Кус, Кус!”, призовавайки Бога на Расата. Иерофантите, на брой петдесет, изпълнявали ритуалите, предхождащи битката, разположени около огромната лабиринтна мандала, построена на пода на малката кула на върха с мозайки от лапис-лазули, точно копие на лабиринта на основата на Зикурата. В цялото ограждение преобладавал синият цвят, контрастирайки с интензивния и мъждукащ блясък на големия зелен Изумруд, посветен на Духа на Венера – Богинята, която семитите наричали Ищар, а шумерите – Имнина или Нинхарсаг.
Докато Иерофантите оставали под покрива на малката връхна кула, навън, в страничните коридори Цар Нимрод и неговите двеста стрелци се подготвяли да умрат.
Войнствената кулминация нараствала постепенно с течение на часовете. Около пладне можела да се забележи една ектоплазматична пара с пепеляв цвят, която се процеждала от колоните на малката връхна кула и се завъртала мудно около нея, обвивайки в причудливите си спирални струи несмутимите воини. Вътре в малката кула парата покривала цялото помещение, но не надхвърлява пояса на най-високия от Иерофантите.
Тълпата, която оставала вкаменена, наблюдавайки върха на огромната Кула, внезапно станала изумен свидетел на един феномен на корпоризация на парата. Отначало само някои го забелязали, но сега това било видимо за всички: облакът приемал определени форми, които оставали за момент, преди да се разтворят и отново да се корпоризират. Главният „мотив” на мистериозните релефи на парата съставлявали основно фигурите на „Ангели”. Ангели или Богове; но също така Богини и деца. И животни: коне, лъвове, орли, кучета и пр. И бойни колесници. Едно цяло Небесно Войнство се материализирало в парообразния облак и се въртяло бавно около малката кула. И преминавайки, бойните колесници, теглени от буйни крилати жребци, Ангелите-Воини явно окуражавали Нимрод. Също така го правели жените, но ще е уместно да се спрем миг на Тях, защото самото съзерцание на тяхната хиперборейска красота е достатъчно да просветли сърцето и на най-пасивния човек и да го изтръгне от ноктите на Измамата. О, хиперборейски жени! Толкова прекрасни! Те носели къса пола, препасана в кръста с тънка връв, от която висяла отстрани ножницата на един грациозен и страховит меч. Арбалет на гърдите, а до меча – пълен колчан стрели. Плитки от злато и сребро на една коса, която изглеждала мека и лека като вятъра. И Лицата. Кой би могъл да опише тези Лица, забравени през хилядолетията на измама и упадък; Лица, които обаче били гравирани с огън в Душата на воина, почти винаги без той самият да го знае? Кой би дръзнал да говори за тези очи, искрящи от студен кураж, които неудържимо го подбуждат да се бори за Духа, да се завърне в Източника – очи от стомана, чийто поглед ще успокои Духа до мига, предшествуващ битката, но които след борбата чудотворно ще бъдат като балсам от ледена Любов, който ще изцери всяка рана, ще успокои всяка болка, ще възкреси навеки Хероя – този, който се придържа упорито към Пътя на Завръщането в Източника? И кой, най-сетне, ще се осмели да спомене дори техните изначални усмивки, пред които бледнеят всички човешки жестове; пред чиито напевни звуци заглъхват музиките и шептенията на земята; един преобразяващ смях, който никога не ще може да отекне посред мизерията и измамата на материалната реалност и който поради това може да бъде чут само от онзи, който знае също да слуша Гласа на Чистата Кръв? Невъзможно е дори да се опита да се скицира пречистият образ на тези хиперборейски жени, вечни спътници на Каменните Човеци, чиято проекция в ектоплазматичната пара се произвеждала, благодарение на мощната воля на каинитските Посветени. Ще добавя само, че въпросните образи били огромни. Докато другите фигури се въртяли на определено разстояние от воините Касити, Те се отделялиш, за да ги прегърнат и погалят, и тогава можел да се прецени техният размер. Те превишавали двукратно по височина Цар Нимрод – най-високия воин в Борсипа.
Народът виждал ясно тези излияния и макар да било очевидно, че Богините говорели на воините с повелителен тон, сочейки към небето, никой от тях не можел да чуе дали действително тези призраци издавали някакъв звук, защото френетичният ритъм на флейтите, барабаните, тимпаните и арфите бил оглушителен. Но навярно хиперборейските жени говорели директно на Духа, навярно гласовете им се чували вътре във всеки воин, както казват, че чувствуват Авгурите...
Обхванати в това изстъпление, но за момент замаяни от изумление пред трансформациите на белия облак, гражданите на Борсипа не забелязали кога една от Посветените напуснала танца. Тя се изкачила, преминавайки оставащите етажи,за да се стигне до малката кула, но преди да влезе парата приела формата на едно множество от крилати деца, които пърхали около нея, изливайки върху главата й ефирни течности от не по-малко ефирни амфори. Тези свръхестествени проявления обаче не я задържали. Помазана от глава до пети от грациозните херувими, тя напредвала решително и влязла в малката кула. Петдесетте Иерофанти, като забелязали нейното внезапно влизане, престанали всяко пеене, всяка инвокация и като се обърнали към нея, я загледали вторачено. Накрая Посветената забавила лекия си ход пред входа на лабиринта и, без да каже дума, дръпнала една връв и оставила туниката си да падне, оставайки без никакви дрехи... с изключение на украшенията. Тези били във висша степен странни: четири златни змиеобразни гривни, които носела намотани около всеки глезен и всяка китка; една яка, подобна на гривните; една тиара, обкована с млечнобели и матови камъни; две обеци, два змиеобразни пръстена и един червен камък в пъпа.
От целия комплекс това, което впечатлявало най-много с изящния си дизайн и умението на златарите, били гривните. Всяка една от тях правела три намотки; тези на лявата ръка и крак с опашката на змията навън и плоската глава към вътрешността на тялото; гривните, намотани около дясната ръка и крак показвали змията като „излизаща” от тялото; в яката змията сочела с опашката си към земята, а главата, странно двуглава, този път оставала точно под брадичката. Всичките змии имали инкрустирани малки зелени камъни в очите и тялото, изработено и емайлирано с живи цветове. Виждайки тези чудни произведения на златарството никой не би заподозрял, че те били в действителност деликатни инструменти за канализиране на телуричните енергии. Девойката притежавала красота, която секвала дъха. Тя можела да се види, докато преминавала със сигурна крачка през лабиринта, който изглежда познавала много добре, тъй като подът почти не се различавал под гъстия облак от ектоплазмена пара. Ако тя би объркала пътя, ако би срещнала една стена, това щяло да се вземе за лошо знамение и операцията щяла да се отложи до следващата година. Но Посветената не се колебае, тя държи отворени Хилядите Очи на Кръвта и вижда как там долу, в основата на Кулата, телуричната енергия също преминава резониращия лабиринт като неудържима огнена змия. И всички се доверяват на Нея в страховитата мисия, която е предприела и която започва тук, но продължава в други светове. Доверяват й се, защото е една Посветена магьосница, родена пета в една фамилия на радиестезисти, с кръв толкова синя, че вените се очертават като гъсти дървета под прозрачната й кожа. Всички мислят за нея, докато тя преминава лабиринта, пеейки химна на Кус.
Иерофантите затаяват дъх, докато тънките крака на Посветената изминават умело последните коридори на мозайката-лабиринт: тя вече стига до „изхода”. Успяла е!
Но този триумф означава смърт, както веднага ще се види. Точно в края на лабиринта се намира колоната от камък и метал, където със странен блясък сияе хиперборейският Изумруд. Посветената спира пред нея и, повдигайки очи към небето, изкачва трите стъпала, които водят до основата на колоната, която е ниска, тъй че Изумрудът едвам достига до нивото на таза. Любопитно нещо: Изумрудът бил издялан във формата на вагина, с една централна цепнатина, която може да се види, тъй като се намира на горната фасета, обърната към покрива на храма. И напротив, на Посветената, въпреки че е гола, не могат да се видят половите органи, понеже една гънка от плът, напълно лишена от косми, покрива долната част на стомаха. Тази физическа характеристика, която в наши дни запазват само бушменските жени, е най-явното доказателство за нейното атлантско-хиперборейско потекло. Кроманьонските жени са притежавали една „естествена фуста от кожа” и древните египтянки от първите династии също, както може да се види на множество барелефи.
Посветената е преминала лабиринта, „довела” е змията до горния храм и я е превела през колоната от камък и метал. Сега нейната огнена глава започва да притиска под хиперборейския Изумруд, възпламенявайки го магически и обливайки в зелена светлина огромното помещение и всички в него. Навън тътенът на барабаните и флейтите е придобил толкова бърз ритъм и такава интензивност, че става невъзможно да се мисли или да се прави нещо друго, освен да се съзерцава Зикурата и малката кула на върха, обградена от Нимрод и неговите стрелци. Последните междувременно наблюдават между колоните вътрешната сцена, невидима за народа, събрал се в подножието на Зикурата.
[1] Зикурат – храмова постройка във вид на многоетажна стъпаловидна пирамида в древна Месопотамия (бел.прев.).
[2] Лат. “Светая светих” ( ел.прев.).
[3] Англ. “Мъже в Черно” (бел.прев.): „... ще отбележим, че могъществото и безнаказаността на това Тайно Общество на „Неизвестните” явно може да впечатлява някои слаби духове и действително успява да го направи в множество случаи в съгласие със синархичните тактики. Ние не сме част от легиона на доверчивите, които служат на Деветимата „Неизвестни”, а ако се вземе предвид, че тяхната бърлога се нарича Чанг Шамбала, те сигурно вече ще бъдат по-„известни” на всички. Защото тези Деветима съставляват Върховния Съвет на най-зловещата организация за ЕКЗЕКУЦИЯ, която притежава Синархията, чиито „командоси” са познати напоследък като MEN IN BLACK или Мъже в Черно (М.І.В. или М.В.Ч)” (Нимрод де Росарио, „Тайната История на Thulegesellschaft”)
[4] Лат. „Царска табличка” (бел.прев.).
Коментари
Публикуване на коментар